30 dic 2014, 20:50

Каприз на събдата

Poesía » Filosófica

844 1 3

Просто неин каприз е животът
на съдбата шантава и луда,
праща ни на двата края
на лабиринт ужасен
да търсим себе си,
макар и с неясен
далечен мотив
и губим се
по мрачния път,
що толкова трудно
напипваме. Посоката
бъркаме! Съдбата се смее!
Забавно и е да гледа отгоре,
защото животът неин каприз е,
неин каприз е!
а

аааааааааааааааа

аааааааааааааааааааааааааааа

аааааааааааааааааааааааааааааааааааааа

ааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааа

аааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааа

аааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааа

ааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааа

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Blagoslava77 (Благослава Георгиева)

Страхотно е!

2014-12-31T11:35:42+02:00
Xadess (Дилян Георгиев)

Благодаря Ви за ефектния коментар! Весело посрещане на 2015!

2014-12-30T22:35:47+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Интересен и находчиво графично оформен поетичен текст, с оглед на съдържанието му. Да, в голяма степен всичко е приумица на съдбата.
Но както в закона на Фарадей, ако проводник пресече силовите линии на магнитно поле, в него се индуцира ток, така и когато ние, ръководени от инстинкта си за свободната воля, пресичаме силовите линии на полето на Съдбата, контролирано от Ананке, чрез трите мойри - Лахезис, Клото, Антропос /отговарящи съответно за директориите - Минало, Настояще, Бъдеще/, индуцираме потоци от либертони, които ни освобождават от фаталистичните Й вериги.

Поздравявам те за ефектните размисли и текст, Диляне!

2014-12-30T21:24:30+02:00

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0