Dec 30, 2014, 8:50 PM

Каприз на събдата

Poetry » Philosophical

835 1 3

Просто неин каприз е животът
на съдбата шантава и луда,
праща ни на двата края
на лабиринт ужасен
да търсим себе си,
макар и с неясен
далечен мотив
и губим се
по мрачния път,
що толкова трудно
напипваме. Посоката
бъркаме! Съдбата се смее!
Забавно и е да гледа отгоре,
защото животът неин каприз е,
неин каприз е!
а

аааааааааааааааа

аааааааааааааааааааааааааааа

аааааааааааааааааааааааааааааааааааааа

ааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааа

аааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааа

аааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааа

ааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааа

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Blagoslava77 (Благослава Георгиева)

Страхотно е!

2014-12-31T11:35:42+02:00
Xadess (Дилян Георгиев)

Благодаря Ви за ефектния коментар! Весело посрещане на 2015!

2014-12-30T22:35:47+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Интересен и находчиво графично оформен поетичен текст, с оглед на съдържанието му. Да, в голяма степен всичко е приумица на съдбата.
Но както в закона на Фарадей, ако проводник пресече силовите линии на магнитно поле, в него се индуцира ток, така и когато ние, ръководени от инстинкта си за свободната воля, пресичаме силовите линии на полето на Съдбата, контролирано от Ананке, чрез трите мойри - Лахезис, Клото, Антропос /отговарящи съответно за директориите - Минало, Настояще, Бъдеще/, индуцираме потоци от либертони, които ни освобождават от фаталистичните Й вериги.

Поздравявам те за ефектните размисли и текст, Диляне!

2014-12-30T21:24:30+02:00

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0