30.12.2014 г., 20:50

Каприз на събдата

Поезия » Философска

838 1 3

Просто неин каприз е животът
на съдбата шантава и луда,
праща ни на двата края
на лабиринт ужасен
да търсим себе си,
макар и с неясен
далечен мотив
и губим се
по мрачния път,
що толкова трудно
напипваме. Посоката
бъркаме! Съдбата се смее!
Забавно и е да гледа отгоре,
защото животът неин каприз е,
неин каприз е!
а

аааааааааааааааа

аааааааааааааааааааааааааааа

аааааааааааааааааааааааааааааааааааааа

ааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааа

аааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааа

аааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааа

ааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааа

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Blagoslava77 (Благослава Георгиева)

Страхотно е!

2014-12-31T11:35:42+02:00
Xadess (Дилян Георгиев)

Благодаря Ви за ефектния коментар! Весело посрещане на 2015!

2014-12-30T22:35:47+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Интересен и находчиво графично оформен поетичен текст, с оглед на съдържанието му. Да, в голяма степен всичко е приумица на съдбата.
Но както в закона на Фарадей, ако проводник пресече силовите линии на магнитно поле, в него се индуцира ток, така и когато ние, ръководени от инстинкта си за свободната воля, пресичаме силовите линии на полето на Съдбата, контролирано от Ананке, чрез трите мойри - Лахезис, Клото, Антропос /отговарящи съответно за директориите - Минало, Настояще, Бъдеще/, индуцираме потоци от либертони, които ни освобождават от фаталистичните Й вериги.

Поздравявам те за ефектните размисли и текст, Диляне!

2014-12-30T21:24:30+02:00

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.1K 5.0

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0