30 дек. 2014 г., 20:50

Каприз на събдата 

  Поэзия » Философская
495 0 3

Просто неин каприз е животът
на съдбата шантава и луда,
праща ни на двата края
на лабиринт ужасен
да търсим себе си,
макар и с неясен
далечен мотив
и губим се
по мрачния път,
що толкова трудно
напипваме. Посоката
бъркаме! Съдбата се смее!
Забавно и е да гледа отгоре,
защото животът неин каприз е,
неин каприз е!
а

а

а

аааааааааааааааа

а

аааааааааааааааааааааааааааа

а

аааааааааааааааааааааааааааааааааааааа

а

ааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааа

а

аааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааа

а

аааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааа

ааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааа

                                                                                                                                                                 

© Дилян Георгиев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Страхотно е!
  • Благодаря Ви за ефектния коментар! Весело посрещане на 2015!
  • Интересен и находчиво графично оформен поетичен текст, с оглед на съдържанието му. Да, в голяма степен всичко е приумица на съдбата.
    Но както в закона на Фарадей, ако проводник пресече силовите линии на магнитно поле, в него се индуцира ток, така и когато ние, ръководени от инстинкта си за свободната воля, пресичаме силовите линии на полето на Съдбата, контролирано от Ананке, чрез трите мойри - Лахезис, Клото, Антропос /отговарящи съответно за директориите - Минало, Настояще, Бъдеще/, индуцираме потоци от либертони, които ни освобождават от фаталистичните Й вериги.

    Поздравявам те за ефектните размисли и текст, Диляне!
Предложения
: ??:??