30 дек. 2014 г., 20:50

Каприз на събдата

Поэзия » Философская

841 1 3

Просто неин каприз е животът
на съдбата шантава и луда,
праща ни на двата края
на лабиринт ужасен
да търсим себе си,
макар и с неясен
далечен мотив
и губим се
по мрачния път,
що толкова трудно
напипваме. Посоката
бъркаме! Съдбата се смее!
Забавно и е да гледа отгоре,
защото животът неин каприз е,
неин каприз е!
а

аааааааааааааааа

аааааааааааааааааааааааааааа

аааааааааааааааааааааааааааааааааааааа

ааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааа

аааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааа

аааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааа

ааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааа

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Blagoslava77 (Благослава Георгиева)

Страхотно е!

2014-12-31T11:35:42+02:00
Xadess (Дилян Георгиев)

Благодаря Ви за ефектния коментар! Весело посрещане на 2015!

2014-12-30T22:35:47+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Интересен и находчиво графично оформен поетичен текст, с оглед на съдържанието му. Да, в голяма степен всичко е приумица на съдбата.
Но както в закона на Фарадей, ако проводник пресече силовите линии на магнитно поле, в него се индуцира ток, така и когато ние, ръководени от инстинкта си за свободната воля, пресичаме силовите линии на полето на Съдбата, контролирано от Ананке, чрез трите мойри - Лахезис, Клото, Антропос /отговарящи съответно за директориите - Минало, Настояще, Бъдеще/, индуцираме потоци от либертони, които ни освобождават от фаталистичните Й вериги.

Поздравявам те за ефектните размисли и текст, Диляне!

2014-12-30T21:24:30+02:00

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.5K 5.0