skies40heaven (Стефан Балди)
33 222
17 mar 2013, 23:22

Каре 

  Poesía » Otra
831 0 5

Да откраднеш небе с ято облаци там  –

как звучи ви? За мен е налудничаво.

Ала някой твърди – пред вселенския храм,

че тази кражба би могла да се случи.

 

Ето виж, върху синия лъскав сатен

си разпръснал шепа слънчеви копчета,

нарежи го на кръпки – за теб и за мен,

е, добре – нека за тебе са повече.

 

Ала колко остава – аршин синева,

още толкова... и наляво... и вдясно,

... и нататък след седмата Божа леха,

... и подир нея, чак след дверите райски.

 

На гръб щом го хвърлиш този топ небосвод

и да го носиш в дома си потеглиш ли,

твойта крачка ще бъде един цял живот,

проигран в парцелиране на небето.

© Стефан Балди Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??