Каре
Да откраднеш небе с ято облаци там –
как звучи ви? За мен е налудничаво.
Ала някой твърди – пред вселенския храм,
че тази кражба би могла да се случи.
Ето виж, върху синия лъскав сатен
си разпръснал шепа слънчеви копчета,
нарежи го на кръпки – за теб и за мен,
е, добре – нека за тебе са повече.
Ала колко остава – аршин синева,
още толкова... и наляво... и вдясно,
... и нататък след седмата Божа леха,
... и подир нея, чак след дверите райски.
На гръб щом го хвърлиш този топ небосвод
и да го носиш в дома си потеглиш ли,
твойта крачка ще бъде един цял живот,
проигран в парцелиране на небето.
© Стефан Балди All rights reserved.
