skies40heaven (Стефан Балди)
33 222
17.03.2013 г., 23:22 ч.

Каре 

  Поезия » Друга
842 0 5

Да откраднеш небе с ято облаци там  –

как звучи ви? За мен е налудничаво.

Ала някой твърди – пред вселенския храм,

че тази кражба би могла да се случи.

 

Ето виж, върху синия лъскав сатен

си разпръснал шепа слънчеви копчета,

нарежи го на кръпки – за теб и за мен,

е, добре – нека за тебе са повече.

 

Ала колко остава – аршин синева,

още толкова... и наляво... и вдясно,

... и нататък след седмата Божа леха,

... и подир нея, чак след дверите райски.

 

На гръб щом го хвърлиш този топ небосвод

и да го носиш в дома си потеглиш ли,

твойта крачка ще бъде един цял живот,

проигран в парцелиране на небето.

© Стефан Балди Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??