5 mar 2024, 6:39

Кармично бягство

  Poesía
513 2 2

Още колко ли пътища в този живот,

чакат жадния унес на моите стъпки.

Претворих самотата си в приказен плод –

преродих светлината в мечтания дръзки.

 

Не разбирам от хорски души, затова,

търся пристан в отблясъци, тайнства и звуци.

Разпилях се на атоми, а свобода

е това на което сърцето ме учи.

 

И оставам до днес неразбран и смутен,

осъзнал как за мен е съвсем непривично.

Да съм в клетка затворен – да бъда във плен.

Тази, моята волност е бягство кармично!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...