Още колко ли пътища в този живот,
чакат жадния унес на моите стъпки.
Претворих самотата си в приказен плод –
преродих светлината в мечтания дръзки.
Не разбирам от хорски души, затова,
търся пристан в отблясъци, тайнства и звуци.
Разпилях се на атоми, а свобода
е това на което сърцето ме учи.
И оставам до днес неразбран и смутен,
осъзнал как за мен е съвсем непривично.
Да съм в клетка затворен – да бъда във плен.
Тази, моята волност е бягство кармично!