5.03.2024 г., 6:39

Кармично бягство

514 2 2

Още колко ли пътища в този живот,

чакат жадния унес на моите стъпки.

Претворих самотата си в приказен плод –

преродих светлината в мечтания дръзки.

 

Не разбирам от хорски души, затова,

търся пристан в отблясъци, тайнства и звуци.

Разпилях се на атоми, а свобода

е това на което сърцето ме учи.

 

И оставам до днес неразбран и смутен,

осъзнал как за мен е съвсем непривично.

Да съм в клетка затворен – да бъда във плен.

Тази, моята волност е бягство кармично!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...