16 mar 2011, 21:16

Картина

  Poesía
963 0 0

Препускам с вятъра към долината на стремежа и пустошта.

Яздейки бриза на лъчите на изгряващото слънце,

мечтаейки да бъде както преди.

Прекосила морета и планини,

отъпкала свои пътеки, стигайки до върха,

до истинска наслада, до спомена на всичко, което е било.

Разбрала за невероятния копнеж и светлия късмет да бъда сред най-добрите,

да достигна несъвършенството, оставила мъката и страха зад себе си

и претърпяла  пълна промяна на обстоятелства и хора.

Разкрила същността на вселената, на истинската реална мечта:

Един ден всеки се завръща у дома!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валиша Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...