16 mar 2011, 21:16

Картина

  Poesía
962 0 0

Препускам с вятъра към долината на стремежа и пустошта.

Яздейки бриза на лъчите на изгряващото слънце,

мечтаейки да бъде както преди.

Прекосила морета и планини,

отъпкала свои пътеки, стигайки до върха,

до истинска наслада, до спомена на всичко, което е било.

Разбрала за невероятния копнеж и светлия късмет да бъда сред най-добрите,

да достигна несъвършенството, оставила мъката и страха зад себе си

и претърпяла  пълна промяна на обстоятелства и хора.

Разкрила същността на вселената, на истинската реална мечта:

Един ден всеки се завръща у дома!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валиша Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...