Mar 16, 2011, 9:16 PM

Картина

  Poetry
968 0 0

Препускам с вятъра към долината на стремежа и пустошта.

Яздейки бриза на лъчите на изгряващото слънце,

мечтаейки да бъде както преди.

Прекосила морета и планини,

отъпкала свои пътеки, стигайки до върха,

до истинска наслада, до спомена на всичко, което е било.

Разбрала за невероятния копнеж и светлия късмет да бъда сред най-добрите,

да достигна несъвършенството, оставила мъката и страха зад себе си

и претърпяла  пълна промяна на обстоятелства и хора.

Разкрила същността на вселената, на истинската реална мечта:

Един ден всеки се завръща у дома!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валиша All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...