16.03.2011 г., 21:16

Картина

958 0 0

Препускам с вятъра към долината на стремежа и пустошта.

Яздейки бриза на лъчите на изгряващото слънце,

мечтаейки да бъде както преди.

Прекосила морета и планини,

отъпкала свои пътеки, стигайки до върха,

до истинска наслада, до спомена на всичко, което е било.

Разбрала за невероятния копнеж и светлия късмет да бъда сред най-добрите,

да достигна несъвършенството, оставила мъката и страха зад себе си

и претърпяла  пълна промяна на обстоятелства и хора.

Разкрила същността на вселената, на истинската реална мечта:

Един ден всеки се завръща у дома!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валиша Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...