28 jul 2009, 17:13

Картина

  Poesía
1.6K 2 16

Море и буря. Склона на вълна.

Безмълвен вятър, бръснещ сетивата.

Проблясък бърз и черна тъмнина.

Душевен смут. И дъно на душата.

 

Мирише на бои. Кована мед.

В мен нещо топло изведнъж изстина.

Денят ме чака на вратата блед.

Студени тръпки. И една картина.

 

Море и буря. И сред тях съм аз -

нищожна капка, търсеща забрава.

Денят ме вика, но не чувам глас.

Удавена съм. В себе си. Оставам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...