28.07.2009 г., 17:13

Картина

1.6K 2 16

Море и буря. Склона на вълна.

Безмълвен вятър, бръснещ сетивата.

Проблясък бърз и черна тъмнина.

Душевен смут. И дъно на душата.

 

Мирише на бои. Кована мед.

В мен нещо топло изведнъж изстина.

Денят ме чака на вратата блед.

Студени тръпки. И една картина.

 

Море и буря. И сред тях съм аз -

нищожна капка, търсеща забрава.

Денят ме вика, но не чувам глас.

Удавена съм. В себе си. Оставам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...