28 июл. 2009 г., 17:13

Картина

1.6K 2 16

Море и буря. Склона на вълна.

Безмълвен вятър, бръснещ сетивата.

Проблясък бърз и черна тъмнина.

Душевен смут. И дъно на душата.

 

Мирише на бои. Кована мед.

В мен нещо топло изведнъж изстина.

Денят ме чака на вратата блед.

Студени тръпки. И една картина.

 

Море и буря. И сред тях съм аз -

нищожна капка, търсеща забрава.

Денят ме вика, но не чувам глас.

Удавена съм. В себе си. Оставам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...