Море и буря. Склона на вълна.
Безмълвен вятър, бръснещ сетивата.
Проблясък бърз и черна тъмнина.
Душевен смут. И дъно на душата.
Мирише на бои. Кована мед.
В мен нещо топло изведнъж изстина.
Денят ме чака на вратата блед.
Студени тръпки. И една картина.
Море и буря. И сред тях съм аз -
нищожна капка, търсеща забрава.
Денят ме вика, но не чувам глас.
Удавена съм. В себе си. Оставам.