Вечер. Приятели. Тих ресторант.
Музика. Салати. Ракия.
На стената картина . Мисъл. Талант.
Пие ме. Просто ме пие!
Момиче притихнало върху скали.
Букет изтървала ръката.
Нещо разбито. Нещо боли.
Косите И галят земята.
Само картина, а тъй подлуди,
туй, що тупти под ребрата.
Камъкът хладен на тези скали,
мен ми тежи на душата...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Красимир Дяков Todos los derechos reservados
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
