15.07.2009 г., 9:09

Картината

942 0 20

Вечер. Приятели. Тих ресторант.

Музика. Салати. Ракия.

На стената картина . Мисъл. Талант.

Пие ме. Просто ме пие!

Момиче притихнало върху скали.

Букет изтървала ръката.

Нещо разбито. Нещо боли.

Косите И галят земята.

Само картина, а тъй подлуди,

туй, що тупти под ребрата.

Камъкът хладен на тези скали,

мен ми тежи на душата...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Дяков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Орлови очи има художникът, аз само се опитах да опиша внушението.
  • Какви орлови очи имаш, поете!
  • Ела ми на гости и ще ти я покажа - не е въображение! Ти поне разбираш от тия неща!!!
  • Богато въображение имаш Краси,сърце на поет и целия си изтъкан от копнеж за красота и обич!Аплодисменти!
  • Ходя на ресторант веднъж в годината - на осми декември...Ако ми беше ежедневие, може би щях да го подмина, но тогава това направо ме разстреля. Благодаря ти! Зем.

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...