Вечер. Приятели. Тих ресторант.
Музика. Салати. Ракия.
На стената картина . Мисъл. Талант.
Пие ме. Просто ме пие!
Момиче притихнало върху скали.
Букет изтървала ръката.
Нещо разбито. Нещо боли.
Косите И галят земята.
Само картина, а тъй подлуди,
туй, що тупти под ребрата.
Камъкът хладен на тези скали,
мен ми тежи на душата...
© Красимир Дяков All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
