2 mar 2019, 19:27

Картини от

  Poesía
686 0 1

КАРТИНИ ОТ

 

Блестят мокрите от дъжда тротоари.

Звездите посаждат там свои цветя.

Луната целува букетчета минзухари.

Клоните сплитат среднощна дъга.

 

На ъгъла подпрян, самотен музикант

излива душата си тъжна в струните.

За него земята е плачещият океан,

раздиран от гръмотевиците и бурите.

 

Скрита зад прозореца, млада девойка

с душата попива на романтиката дъха.

Смях от закъсняла, влюбена двойка

с ехо оставя във въздуха бяла следа.

 

Спи градът, но в съня си бурен живее...

Спомени и мечти там се преплитат...

Последни мигове пред зората немеят...

Слънчеви пътеки сеят росно жито...

 

28 02 2019

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...