2.03.2019 г., 19:27

Картини от

684 0 1

КАРТИНИ ОТ

 

Блестят мокрите от дъжда тротоари.

Звездите посаждат там свои цветя.

Луната целува букетчета минзухари.

Клоните сплитат среднощна дъга.

 

На ъгъла подпрян, самотен музикант

излива душата си тъжна в струните.

За него земята е плачещият океан,

раздиран от гръмотевиците и бурите.

 

Скрита зад прозореца, млада девойка

с душата попива на романтиката дъха.

Смях от закъсняла, влюбена двойка

с ехо оставя във въздуха бяла следа.

 

Спи градът, но в съня си бурен живее...

Спомени и мечти там се преплитат...

Последни мигове пред зората немеят...

Слънчеви пътеки сеят росно жито...

 

28 02 2019

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...