Весан (Ангел Веселинов) Весан (Ангел Веселинов)
7 529
8 ago 2008, 15:43

Катастрофа

  Poesía » Otra
745 0 4
Последният трамвай в нощта се вряза
и грозно впи ръждивите си зъби
в лицето й. Студени от омраза
седалки сто, като отровни гъби
в душата ми проникват и поникват.
Изтръпнала, като врабче се мята
в прозорците, превръща се в реликва
от пуст некропол, шепа кал в земята,
вибрираща под тежките талиги.
Тя ужасена гърчи се на прага
в очакване... и въздух не достига...
не иска да се вози... да избяга
в нощта копнее - гола и свободна...
Трамваят спря. С въздишка паст разтвори.
И сто седалки тъжно-непригодни
останаха под тонове умора.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9