Катастрофа
| Последният трамвай в нощта се вряза и грозно впи ръждивите си зъби в лицето й. Студени от омраза седалки сто, като отровни гъби в душата ми проникват и поникват. Изтръпнала, като врабче се мята в прозорците, превръща се в реликва от пуст некропол, шепа кал в земята, вибрираща под тежките талиги. Тя ужасена гърчи се на прага в очакване... и въздух не достига... не иска да се вози... да избяга в нощта копнее - гола и свободна... Трамваят спря. С въздишка паст разтвори. И сто седалки тъжно-непригодни останаха под тонове умора. |
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангел Веселинов Все права защищены
