Весан (Ангел Веселинов) Весан (Ангел Веселинов)
7 529
Aug 8, 2008, 3:43 PM

Катастрофа

  Poetry » Other
748 0 4
Последният трамвай в нощта се вряза
и грозно впи ръждивите си зъби
в лицето й. Студени от омраза
седалки сто, като отровни гъби
в душата ми проникват и поникват.
Изтръпнала, като врабче се мята
в прозорците, превръща се в реликва
от пуст некропол, шепа кал в земята,
вибрираща под тежките талиги.
Тя ужасена гърчи се на прага
в очакване... и въздух не достига...
не иска да се вози... да избяга
в нощта копнее - гола и свободна...
Трамваят спря. С въздишка паст разтвори.
И сто седалки тъжно-непригодни
останаха под тонове умора.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0