Весан (Ангел Веселинов) Весан (Ангел Веселинов)
7 529
Aug 8, 2008, 3:43 PM

Катастрофа

  Poetry » Other
742 0 4
Последният трамвай в нощта се вряза
и грозно впи ръждивите си зъби
в лицето й. Студени от омраза
седалки сто, като отровни гъби
в душата ми проникват и поникват.
Изтръпнала, като врабче се мята
в прозорците, превръща се в реликва
от пуст некропол, шепа кал в земята,
вибрираща под тежките талиги.
Тя ужасена гърчи се на прага
в очакване... и въздух не достига...
не иска да се вози... да избяга
в нощта копнее - гола и свободна...
Трамваят спря. С въздишка паст разтвори.
И сто седалки тъжно-непригодни
останаха под тонове умора.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0