Катастрофа
| Последният трамвай в нощта се вряза и грозно впи ръждивите си зъби в лицето й. Студени от омраза седалки сто, като отровни гъби в душата ми проникват и поникват. Изтръпнала, като врабче се мята в прозорците, превръща се в реликва от пуст некропол, шепа кал в земята, вибрираща под тежките талиги. Тя ужасена гърчи се на прага в очакване... и въздух не достига... не иска да се вози... да избяга в нощта копнее - гола и свободна... Трамваят спря. С въздишка паст разтвори. И сто седалки тъжно-непригодни останаха под тонове умора. |
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
