6 sept 2016, 20:12

Като

  Poesía
608 0 0

Като сън.
Като откраднат спомен.
Вън
е тихо.
Като съчка
в огън
тлее в звездното пространство;
и догаря -
нощ, която няма да забравя.

Като бриз.
Като сподавен вопъл.
В теб
е светло.
И като в стая
- топло.
Безсрамният уют сред нищета;
и жал -
по река, която носи ме на сал.

Като море.
Като безкрайна бездна.
В която
падам.
Като парчета
пемза
се ронят дните в твърдата земя;
под нас -
стрелка отмерва сетния ни час.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Константин Дренски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...