6 сент. 2016 г., 20:12

Като

606 0 0

Като сън.
Като откраднат спомен.
Вън
е тихо.
Като съчка
в огън
тлее в звездното пространство;
и догаря -
нощ, която няма да забравя.

Като бриз.
Като сподавен вопъл.
В теб
е светло.
И като в стая
- топло.
Безсрамният уют сред нищета;
и жал -
по река, която носи ме на сал.

Като море.
Като безкрайна бездна.
В която
падам.
Като парчета
пемза
се ронят дните в твърдата земя;
под нас -
стрелка отмерва сетния ни час.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Константин Дренски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...