Sep 6, 2016, 8:12 PM

Като

  Poetry
607 0 0

Като сън.
Като откраднат спомен.
Вън
е тихо.
Като съчка
в огън
тлее в звездното пространство;
и догаря -
нощ, която няма да забравя.

Като бриз.
Като сподавен вопъл.
В теб
е светло.
И като в стая
- топло.
Безсрамният уют сред нищета;
и жал -
по река, която носи ме на сал.

Като море.
Като безкрайна бездна.
В която
падам.
Като парчета
пемза
се ронят дните в твърдата земя;
под нас -
стрелка отмерва сетния ни час.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Константин Дренски All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...