6.09.2016 г., 20:12

Като

609 0 0

Като сън.
Като откраднат спомен.
Вън
е тихо.
Като съчка
в огън
тлее в звездното пространство;
и догаря -
нощ, която няма да забравя.

Като бриз.
Като сподавен вопъл.
В теб
е светло.
И като в стая
- топло.
Безсрамният уют сред нищета;
и жал -
по река, която носи ме на сал.

Като море.
Като безкрайна бездна.
В която
падам.
Като парчета
пемза
се ронят дните в твърдата земя;
под нас -
стрелка отмерва сетния ни час.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Дренски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....