17 jul 2009, 14:57

Като...

1.3K 0 18

Като камбанен звън...                    Като топло лято...

събудил тишината!                        Като зимата студена...

    

     Като птичи глас...                          Като пролетта...

     повикал пролетта!                         прераждаща ни изведнъж


          Като разцъфнaл еделвайс                Като есента...

          във планината...                                   рисуваща във мене


               Като изгряваща                                    с аромат на вино

               след дъжд дъга!                                      и на зряла ръж!

 

 

 

                                          


                                           Като стон...

                                           сподавен в тишината

 

                                                Като небе...

                                                обсипано с звезди

 

                                                     Като капчици роса...

                                                     в тревата 

 

                                                          Като магия...

                                                          Като орис...

                                                         

                                                               Всичко си...!

 

 

 

На Иво

17.07.2008 год.

                                                         

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емануела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...