Jul 17, 2009, 2:57 PM

Като...

1.3K 0 18

Като камбанен звън...                    Като топло лято...

събудил тишината!                        Като зимата студена...

    

     Като птичи глас...                          Като пролетта...

     повикал пролетта!                         прераждаща ни изведнъж


          Като разцъфнaл еделвайс                Като есента...

          във планината...                                   рисуваща във мене


               Като изгряваща                                    с аромат на вино

               след дъжд дъга!                                      и на зряла ръж!

 

 

 

                                          


                                           Като стон...

                                           сподавен в тишината

 

                                                Като небе...

                                                обсипано с звезди

 

                                                     Като капчици роса...

                                                     в тревата 

 

                                                          Като магия...

                                                          Като орис...

                                                         

                                                               Всичко си...!

 

 

 

На Иво

17.07.2008 год.

                                                         

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емануела All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...