Jul 17, 2009, 2:57 PM

Като...

1.3K 0 18

Като камбанен звън...                    Като топло лято...

събудил тишината!                        Като зимата студена...

    

     Като птичи глас...                          Като пролетта...

     повикал пролетта!                         прераждаща ни изведнъж


          Като разцъфнaл еделвайс                Като есента...

          във планината...                                   рисуваща във мене


               Като изгряваща                                    с аромат на вино

               след дъжд дъга!                                      и на зряла ръж!

 

 

 

                                          


                                           Като стон...

                                           сподавен в тишината

 

                                                Като небе...

                                                обсипано с звезди

 

                                                     Като капчици роса...

                                                     в тревата 

 

                                                          Като магия...

                                                          Като орис...

                                                         

                                                               Всичко си...!

 

 

 

На Иво

17.07.2008 год.

                                                         

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емануела All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...