17.07.2009 г., 14:57

Като...

1.3K 0 18

Като камбанен звън...                    Като топло лято...

събудил тишината!                        Като зимата студена...

    

     Като птичи глас...                          Като пролетта...

     повикал пролетта!                         прераждаща ни изведнъж


          Като разцъфнaл еделвайс                Като есента...

          във планината...                                   рисуваща във мене


               Като изгряваща                                    с аромат на вино

               след дъжд дъга!                                      и на зряла ръж!

 

 

 

                                          


                                           Като стон...

                                           сподавен в тишината

 

                                                Като небе...

                                                обсипано с звезди

 

                                                     Като капчици роса...

                                                     в тревата 

 

                                                          Като магия...

                                                          Като орис...

                                                         

                                                               Всичко си...!

 

 

 

На Иво

17.07.2008 год.

                                                         

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емануела Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...