18 ene 2009, 10:39

Като целувка на тения

  Poesía
1.3K 0 10

Добра ли съм?

Изхрачена.

Харесваш ме?

(уви). Възпроизвеждам

ящни тении.

Пасивна съм.

Жестоко ненамразена,

задето те мутирам.

Вътре в мене.

 

Наистина.

Добра съм.

(изнасилено)

И нищо, че безмерно

отесняла...

Сред рамките

на смърт, любов и бдения

отвъдното отвън

мърся. Със тяло.

 

Но ти не плачеш.

Толкова добра съм –

дори убивайки те,

гълтам и сълзите.

Не ми е тъжно.

Нищо, че се гърчиш.

В доброто си

оставам неразкрита.

 

***

Сега съм нежна.

... Как е хубаво,

когато

във своя гърч

пленително танцуваш...

Обичам ги!

Мутиралите тении.

Които в тебе

страстно се целуват.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоанна Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Твоите стихове са ми любими.Пишеш невероятно и с удоволствие съм ги чела не по веднъж.Харесвам поезията ти повече от на утвърдените поети.И ако наистина си само на 15..евала.Не се променяй!
  • Е, супер, откога чакам да напишеш нещо новичко! Както обикновено си просто...зашеметяваща!
  • на мен тук образността ми идва в повече.
  • Силно, въздействащо!!!
  • страшно...поздрав,мъниче!голяма си!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...