Добра ли съм?
Изхрачена.
Харесваш ме?
(уви). Възпроизвеждам
ящни тении.
Пасивна съм.
Жестоко ненамразена,
задето те мутирам.
Вътре в мене.
Наистина.
Добра съм.
(изнасилено)
И нищо, че безмерно
отесняла...
Сред рамките
на смърт, любов и бдения
отвъдното отвън
мърся. Със тяло.
Но ти не плачеш.
Толкова добра съм –
дори убивайки те,
гълтам и сълзите.
Не ми е тъжно.
Нищо, че се гърчиш.
В доброто си
оставам неразкрита.
***
Сега съм нежна.
... Как е хубаво,
когато
във своя гърч
пленително танцуваш...
Обичам ги!
Мутиралите тении.
Които в тебе
страстно се целуват.
© Йоанна Маринова All rights reserved.