27 nov 2016, 15:12

Като далечна планета

2.1K 7 18

Не знам дали света ще свърши,

когато ти от мен ще си отидеш,

когато стъпките ти някъде заглъхнат

отвъд стрелките на отминалото време.

Когато звуците на ехото притихнат

и устните останат недопити,

и недокоснати жадуват дланите ми свити,

тъй недочакали да те прегърнат.

Когато птиците гнездата си напуснат,

и клоните загубят крехките си листи,

остава ни единствено онази диря,

която е написана със сърцето.

Не знам какво ще може да се случи,

след твойто тръгване оттука,

след погледа, загубен в тъмнината,

и неизречените кратки думи,

но сигурна съм, ще съм друга,

не същата каквато бях до тебе,

и ще съм толкова безкрайно чужда,

като далечна някаква планета.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сеси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...