27 nov 2016, 15:12

Като далечна планета

2.1K 7 18

Не знам дали света ще свърши,

когато ти от мен ще си отидеш,

когато стъпките ти някъде заглъхнат

отвъд стрелките на отминалото време.

Когато звуците на ехото притихнат

и устните останат недопити,

и недокоснати жадуват дланите ми свити,

тъй недочакали да те прегърнат.

Когато птиците гнездата си напуснат,

и клоните загубят крехките си листи,

остава ни единствено онази диря,

която е написана със сърцето.

Не знам какво ще може да се случи,

след твойто тръгване оттука,

след погледа, загубен в тъмнината,

и неизречените кратки думи,

но сигурна съм, ще съм друга,

не същата каквато бях до тебе,

и ще съм толкова безкрайно чужда,

като далечна някаква планета.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сеси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...