27.11.2016 г., 15:12

Като далечна планета

2.1K 7 18

Не знам дали света ще свърши,

когато ти от мен ще си отидеш,

когато стъпките ти някъде заглъхнат

отвъд стрелките на отминалото време.

Когато звуците на ехото притихнат

и устните останат недопити,

и недокоснати жадуват дланите ми свити,

тъй недочакали да те прегърнат.

Когато птиците гнездата си напуснат,

и клоните загубят крехките си листи,

остава ни единствено онази диря,

която е написана със сърцето.

Не знам какво ще може да се случи,

след твойто тръгване оттука,

след погледа, загубен в тъмнината,

и неизречените кратки думи,

но сигурна съм, ще съм друга,

не същата каквато бях до тебе,

и ще съм толкова безкрайно чужда,

като далечна някаква планета.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сеси Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...