27 нояб. 2016 г., 15:12

Като далечна планета

2.1K 7 18

Не знам дали света ще свърши,

когато ти от мен ще си отидеш,

когато стъпките ти някъде заглъхнат

отвъд стрелките на отминалото време.

Когато звуците на ехото притихнат

и устните останат недопити,

и недокоснати жадуват дланите ми свити,

тъй недочакали да те прегърнат.

Когато птиците гнездата си напуснат,

и клоните загубят крехките си листи,

остава ни единствено онази диря,

която е написана със сърцето.

Не знам какво ще може да се случи,

след твойто тръгване оттука,

след погледа, загубен в тъмнината,

и неизречените кратки думи,

но сигурна съм, ще съм друга,

не същата каквато бях до тебе,

и ще съм толкова безкрайно чужда,

като далечна някаква планета.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сеси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...