27 нояб. 2016 г., 15:12

Като далечна планета

2.1K 7 18

Не знам дали света ще свърши,

когато ти от мен ще си отидеш,

когато стъпките ти някъде заглъхнат

отвъд стрелките на отминалото време.

Когато звуците на ехото притихнат

и устните останат недопити,

и недокоснати жадуват дланите ми свити,

тъй недочакали да те прегърнат.

Когато птиците гнездата си напуснат,

и клоните загубят крехките си листи,

остава ни единствено онази диря,

която е написана със сърцето.

Не знам какво ще може да се случи,

след твойто тръгване оттука,

след погледа, загубен в тъмнината,

и неизречените кратки думи,

но сигурна съм, ще съм друга,

не същата каквато бях до тебе,

и ще съм толкова безкрайно чужда,

като далечна някаква планета.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сеси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...