Като децата
Като децата
Думи, пълни с динамит.
Изстрелваш ги като с калашник,
ако за нещо си сърдит.
И мислиш, че ще ме уплашиш.
А очичките ти светят
като огнена жарава,
хванат ли те бесовете.
Ала аз пък те познавам.
Утре, като се събудиш,
всичко ще е яко дим.
С поглед гузен, ще се чудиш
где е нашият комин.
А пък аз ще те целуна,
с нежност толкова позната,
по брадатата муцуна.
Тъй сме с теб, като децата.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мари Елен- Даниела Стамова Todos los derechos reservados
