Като децата
Думи, пълни с динамит.
Изстрелваш ги като с калашник,
ако за нещо си сърдит.
И мислиш, че ще ме уплашиш.
А очичките ти светят
като огнена жарава,
хванат ли те бесовете.
Ала аз пък те познавам.
Утре, като се събудиш,
всичко ще е яко дим.
С поглед гузен, ще се чудиш
где е нашият комин.
А пък аз ще те целуна,
с нежност толкова позната,
по брадатата муцуна.
Тъй сме с теб, като децата.
© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
