16 ene 2011, 13:55

Като гнила ябълка

  Poesía » Otra
1.1K 0 9

Облечена в дрехата на суетата,

с лице от маска на измамна красота,

аз крия от света тъгата

и болната проядена душа!


Обвивката, излъскана в детайлност,

прикрива неумело някак раната в мен...

В очите ярко как прозира

самотността на празния ми ден...


Изгнила и проядена от толкова отрови,

душата и през красивата обвивка пак кърви...

Сълзи, отминали любови

оглеждат се в парчета счупени мечти...                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                           15.012011г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Моника Стойчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • въздействащо!
  • Благодаря,Антоан! Ще видя как ще се справя с редакцията,много се радвам че ми давате идеи за което много благодаря!
    Таня и на теб благодаря за силните ти думи,трогната съм!
  • Много болка има в стиховете ти,много!Не пречи да ми харесват естествено!
  • Христо,много ти благодаря за съвета,но незнам точно каква редакция да направя...не ми идва нищо наум.Ако, имаш идея сподели я моля те!Благодаря!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...