16 ene 2011, 13:55

Като гнила ябълка

  Poesía » Otra
1.1K 0 9

Облечена в дрехата на суетата,

с лице от маска на измамна красота,

аз крия от света тъгата

и болната проядена душа!


Обвивката, излъскана в детайлност,

прикрива неумело някак раната в мен...

В очите ярко как прозира

самотността на празния ми ден...


Изгнила и проядена от толкова отрови,

душата и през красивата обвивка пак кърви...

Сълзи, отминали любови

оглеждат се в парчета счупени мечти...                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                           15.012011г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Моника Стойчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • въздействащо!
  • Благодаря,Антоан! Ще видя как ще се справя с редакцията,много се радвам че ми давате идеи за което много благодаря!
    Таня и на теб благодаря за силните ти думи,трогната съм!
  • Много болка има в стиховете ти,много!Не пречи да ми харесват естествено!
  • Христо,много ти благодаря за съвета,но незнам точно каква редакция да направя...не ми идва нищо наум.Ако, имаш идея сподели я моля те!Благодаря!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...