Като гнила ябълка
Облечена в дрехата на суетата,
с лице от маска на измамна красота,
аз крия от света тъгата
и болната проядена душа!
Обвивката, излъскана в детайлност,
прикрива неумело някак раната в мен...
В очите ярко как прозира
самотността на празния ми ден...
Изгнила и проядена от толкова отрови,
душата и през красивата обвивка пак кърви...
Сълзи, отминали любови
оглеждат се в парчета счупени мечти... 15.012011г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Моника Стойчева Всички права запазени
