Jan 16, 2011, 1:55 PM

Като гнила ябълка

  Poetry » Other
1.1K 0 9

Облечена в дрехата на суетата,

с лице от маска на измамна красота,

аз крия от света тъгата

и болната проядена душа!


Обвивката, излъскана в детайлност,

прикрива неумело някак раната в мен...

В очите ярко как прозира

самотността на празния ми ден...


Изгнила и проядена от толкова отрови,

душата и през красивата обвивка пак кърви...

Сълзи, отминали любови

оглеждат се в парчета счупени мечти...                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                           15.012011г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Моника Стойчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • въздействащо!
  • Благодаря,Антоан! Ще видя как ще се справя с редакцията,много се радвам че ми давате идеи за което много благодаря!
    Таня и на теб благодаря за силните ти думи,трогната съм!
  • Много болка има в стиховете ти,много!Не пречи да ми харесват естествено!
  • Христо,много ти благодаря за съвета,но незнам точно каква редакция да направя...не ми идва нищо наум.Ако, имаш идея сподели я моля те!Благодаря!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...