16 янв. 2011 г., 13:55

Като гнила ябълка

1.1K 0 9

Облечена в дрехата на суетата,

с лице от маска на измамна красота,

аз крия от света тъгата

и болната проядена душа!


Обвивката, излъскана в детайлност,

прикрива неумело някак раната в мен...

В очите ярко как прозира

самотността на празния ми ден...


Изгнила и проядена от толкова отрови,

душата и през красивата обвивка пак кърви...

Сълзи, отминали любови

оглеждат се в парчета счупени мечти...                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                           15.012011г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Моника Стойчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • въздействащо!
  • Благодаря,Антоан! Ще видя как ще се справя с редакцията,много се радвам че ми давате идеи за което много благодаря!
    Таня и на теб благодаря за силните ти думи,трогната съм!
  • Много болка има в стиховете ти,много!Не пречи да ми харесват естествено!
  • Христо,много ти благодаря за съвета,но незнам точно каква редакция да направя...не ми идва нищо наум.Ако, имаш идея сподели я моля те!Благодаря!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...