Като хляба

5 nov 2016, 12:13

Poesía » Otra

281 0 1

Всяка утрин е родилка –
ражда новия ни ден.
Времето му е носилка,
светофарът е зелен.
Бърза този ден нататък –
все към залез устремен.
В пътят непосилно кратък
се раздава и на мен.
Аз под сянката му чиста
го навивам все на пръст.
И по жизнената писта
го пренасям, като кръст. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Като хляба

Искате да прочетете повече?

Propuestas