koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
5 нояб. 2016 г., 12:13

Като хляба 

  Поэзия » Другая
228 0 1

Всяка утрин е родилка –

ражда новия ни ден.

Времето му е носилка,

светофарът е зелен.

 

Бърза този ден нататък –

все към залез устремен.

В пътят непосилно кратък

се раздава и на мен.

 

Аз под сянката му чиста

го навивам все на пръст.

И по жизнената писта

го пренасям, като кръст.

 

Залезът си го поглъща

и попада във нощта.

В утринта ни пак се връща,

като хляба от пещта.

© Никола Апостолов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??