Като хляба
Всяка утрин е родилка –
ражда новия ни ден.
Времето му е носилка,
светофарът е зелен.
Бърза този ден нататък –
все към залез устремен.
В пътят непосилно кратък
се раздава и на мен.
Аз под сянката му чиста
го навивам все на пръст.
И по жизнената писта
го пренасям, като кръст.
Залезът си го поглъща
и попада във нощта.
В утринта ни пак се връща,
като хляба от пещта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
