koli4a (Никола Апостолов)
1367 3273
Nov 5, 2016, 12:13 PM

Като хляба 

  Poetry » Other
199 0 1

Всяка утрин е родилка –

ражда новия ни ден.

Времето му е носилка,

светофарът е зелен.

 

Бърза този ден нататък –

все към залез устремен.

В пътят непосилно кратък

се раздава и на мен.

 

Аз под сянката му чиста

го навивам все на пръст.

И по жизнената писта

го пренасям, като кръст.

 

Залезът си го поглъща

и попада във нощта.

В утринта ни пак се връща,

като хляба от пещта.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??