Като хляба

Nov 5, 2016, 12:13 PM

Poetry » Other

268 0 1

Всяка утрин е родилка –
ражда новия ни ден.
Времето му е носилка,
светофарът е зелен.
Бърза този ден нататък –
все към залез устремен.
В пътят непосилно кратък
се раздава и на мен.
Аз под сянката му чиста
го навивам все на пръст.
И по жизнената писта
го пренасям, като кръст. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Като хляба

Want to read more?

Random works