9 abr 2013, 21:53

Като извор на вечен живот

1.4K 0 0

 

Меденият цвят ми харесва,

горещ е, както теб самата.

Никога не съм си тръгвал,

не е възможно да си тръгна.

 

Заради това, което имам,

което винаги ще чувствам,

което е наистина чудесно

и защото съм навсякъде.

 

Във въздуха, който дишаш,

в първите пролетните лъчи

в музиката, която слушаш

и в стиховете, които четеш.

 

Изучавай ме, откривай ме

в имена от далечно минало

и ме обичай, докосвай ме

като извор на вечен живот.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васил Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...