Меденият цвят ми харесва,
горещ е, както теб самата.
Никога не съм си тръгвал,
не е възможно да си тръгна.
Заради това, което имам,
което винаги ще чувствам,
което е наистина чудесно
и защото съм навсякъде.
Във въздуха, който дишаш,
в първите пролетните лъчи
в музиката, която слушаш
и в стиховете, които четеш.
Изучавай ме, откривай ме
в имена от далечно минало
и ме обичай, докосвай ме
като извор на вечен живот.
© Васил Георгиев Todos los derechos reservados