9 апр. 2013 г., 21:53

Като извор на вечен живот

1.4K 0 0

 

Меденият цвят ми харесва,

горещ е, както теб самата.

Никога не съм си тръгвал,

не е възможно да си тръгна.

 

Заради това, което имам,

което винаги ще чувствам,

което е наистина чудесно

и защото съм навсякъде.

 

Във въздуха, който дишаш,

в първите пролетните лъчи

в музиката, която слушаш

и в стиховете, които четеш.

 

Изучавай ме, откривай ме

в имена от далечно минало

и ме обичай, докосвай ме

като извор на вечен живот.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...